Кое обуславя миризмата на човека?

Човешкото тяло е покрито с многобройни потни жлези, чиято основна функция е терморегулаторна. Но заедно с потта тези жлези излъчват и сложни смеси от низши мастни киселини(пропионова, маслена, валерианова, капронова и др) и техни естери, на които се дължи и типичната потна миризма. Такива са например потните жлези на краката , чийто брой достига до 1000 на кв.см. Те нямат особено значение за терморегулацията, а в същото време са доста активни и създават проблеми на съвременния човек. Някога обаче те са служели на нашия прадядо за маркиране на територията или  на пътя до хранителните източници. Наред с жлезите със „стар актив” по човешкото тяло има и такива , които се смятат за настоящи мускусни жлези. Такива са например потните жлези в анално– генеталните области при мъжа и жената, жлезите по окосмените части на гърдите при мъжа и др.
В детска възраст тези жлези не функжионират и началато на тяхната активност съвпада с настъпване на половата зрелост. Поради това дейността им се разглежда като изцяло свързана с половия процес. Вероятно техните секрети в миналото са изпълнявали функциите на полови феромони, а обилното окосмяване около тях е спомагало за по-ефективното им разпръскване в пространството. В секрета на потните жлези на гърдите на мъжа дори е намерен същият стеролов алкохол, който е настоящ полов феромон при глигана. На функцията на „мускулните” жлези  се дължи и специфична мъжка и женска миризма.
  Френският учен проф. Р. Мишел и неговите сътрудници си поставили за задача да определят на какво се дължи типичната човешка миризма. Техният извод е, че тя се обуславя на три основни ароматични компонента: единият – мускосоподобен, другият – с миризма на триметиламин (рибена миризма) и третият – алкален фиксатор. При мъжа алкалният компонент е подобен на 1,5-диаминопентана (кадаверин), а при жената – веществото с кумаринова миризма, което липсва при мъжа.
  Съществуват и други данни, които потвърждават значението на феромоните за половия живот на първобитния човек, а може би и на съвременния. Така например жените са по-чувствителни към мускусната миризма на един макроцикличен лактон, наречен екзалтолид, който изпълнява функциите на мъжки полов феромон при бозайниците. Тяхната чувствителност има периодичен характер и максимумът й съвпада с овулацията. Такава цикличност не се наблюдава при жените, приемащи контрацептивни средства, а инжектирането на естрогени (женски фоликулови хормони) повишава чувствителността им към екзалтолида. Естрогените повишават дори и чувствителността на мъжкото обоняние  към същото съединение.
  Връзката нос– обонятелна луковица– хопоталамус– полови органи със сигурност е доказана при много животни, но тя не е лишена от съдържание и при човека. Невролозите считат, че изправността  на обонянието има важно значение  за психосексуалното развитие на човека. Наблюдавано е, че и при двата пола вродената недоразвитост на обонятелната луковица винаги се съпътства от инфантилизъм на половите органи. Това е така нареченият синдром на Морсие. М. Гродек дори смята, че в психосексуалното  отношение човекът не е по-лош макросматик от кучето, но той съзнателно потиска ролята на обонянието си. Той пише: „Даже и най-образования човек оставя носа си да реши някои въпроси, свързани с любовта.”
  При човека е наблюдаван един интересен ефект (подобен на ефекта на Уитън при мишките), за който се предполага, че се основава на обонятелни възприятия. Той се изразява в синхронизация на менструалния цикъл на млади момичета, живеещи заедно в женски общежития. Значението на обонянието за човека се илюстрира и от факта , че то се развива сравнително рано у децата. Едва няколкодневни деца вече приемат и отхвърлят храната в зависимост от нейната миризма.
    Не се знае със сигурност и това, до каква степен индивидуалната миризма на човека се дължи на продуктите с външна секреция и в каква степен тя се повлиява от дейността на бактериите, постоянни обитатели на богатите на потни жлези области от кожата. Някои от тези бактерии са симбионти за човека и в зависимост от неговото физиологично състояние тяхната дейност може да се потиска или да се стимулира.
    Отдавна е забелязано, че редица заболявания се съпровождат с характерно изменение на миризмата на тялото. Прецизният анализ на миризмата на човешкото тяло би позволил да се открият патологични компоненти в кожните секрети,  което може да послужи за диагностични цели. Във връзка с това американският професор Ендрю Древникс разработил проект за създаването на „електронен нос” за нуждите на медицината. Идеята тук е да се уловят и да се анализират летливите компоненти на тялото на човека. За тази цел пациентът се поставя в специална камера и се обтича от въздушен поток, който отнася летливите вещества. Въздухът минава през адсорбиращи пластинки, където миришещите вещества се задържат и променят контактния потенциал на пластинките. Възникналите електрични сигнали се усилват и се подават на регистриращо устройство. Такива апарати биха били полезни за диагностика на редица заболявания, но най – вече на психическите, където често липсват обективни критерии за оценка на състоянието на пациента.
Познаването на химичната природа на веществата, обуславящи миризмата на човешкото тяло, и особено на тези, които са отговорни за половите особености на миризмата, би било полезно и за парфюмерията и козметиката. От изучаването на хеморецепцията при животните се знае, че техният обонятелен апарат е най- чувствителен към миризмата на собствените секрети. Познаването на химичната природа на тези секрети при човека ще позволи да се приготвят по– ефективни парфюми, дезодоранти и други козметични средства, в които ще присъстват приятните и привличащи компоненти на естествената миризма на тялото, а неприятните ще бъдат „заглушени” с най– подходящите добавки.
Медицината  възнамерява да използва обонянието на човека и за други цели. Както вече посочихме , при всички гръбначни , включително и човека, съществува връзката нос – обонятелна луковица – хипоталамус. А хипоталамусът е тясно свързан с хипофизната жлеза, която пък контролира дейността на всички жлези с вътрешна секреция. Следователно теоретично е възможно чрез  използване на подходящ химичен дразнител да се повлияе върху дейността на хипофизата, а оттам върху една или друга жлеза с вътрешна секреция. Като се има пред вид , че ароматичните вещества действат на обонянието в нищожни количества , новите „лекарства” биха имали две големи предимства пред класическите лекарствени средства: ниска цена и това, че практически са лишени от токсично действие.
Значението на обонянието и на секретите на човешкото тяло върху поведението и живота на самия човек още не са изяснени докрай. Не е изключено и тук с някоя от своите дейности човек да нанася неподозирана вреда върху самия себе си. Доколкото естествената миризма на тялото е природна миризма, съпътствала човека милиони години, някои учени гледат на модното днес обезкосмяване на тялото и прекалената употреба на сапуни, парфюми, дезодоранти(отстраняващи и подтискащи естествената миризма ) като на ампутация на важен информационен източник. А. Комфорт казва: „Никой биолог днес не може да изключи възможността тези ампутативни процедури да имат някакъв нежелателен ефект върху поведението на човека. Поне схващането, че такива органи като апендикса и сливиците „не служат за нищо” и могат да бъдат отстранени без всякакъв физиологичен ефект е наивно и принадлежи на миналия век.”
Разбира се нито А. Комфорт, нито ние апелираме за „връщане към природата” в буквалния смисъл на думата и за отказване от постиженията на съвременната козметична промишленост. Тези редове са по– скоро апел за умереност и разумно отношение към „рожбите” на цивилизацията, преди напълно да се проучи биологичното им действие.