В своя кожа с чужда миризма

bears1Търкалянето върху храната или мъртвото тяло на жертвата е обща реакция за всички хищници. Тя е наречена тергорова реакция, или тергоров рефлекс. Чрез нея се постига обилно натриване на тялото на хищника с миризмата на жертвата. Ритуалът на натриването е различен. Докато вълци, чакали, лисици и други животни се търкалят, животните от семейство котки втриват миризливото вещество в козината си с предните лапи. Мечката пък сяда на земята, хваща с лапи миришещия предмет и натрива с него като със сапун отначало шията и главата си, а след това и раменете. При това тя усилено сумти, хрипти, тресе глава и от устата и тече слюнка, а видът и е толкова съсредоточен, сякаш върши изключително важна работа.
Изследвано е свойството на стотици различни миризми и химични вещества да стимулират тергорова реакция у хищниците и е намерено, че около ?  от активните вещества са от животински произход и ?  са синтетични химични съединения или вещества от растителен произход. Най– силен ефект има миризмата на разлагащо се месо.
Както висчки вродени и затвърдени от еволюцията инстинкти, и тергоровата реакция е полезна за вида и спомага за неговото преживяване в естествени условия. Една от най– важните и функции е сигнлано– информационната. Връщайки се в групата, „напарфюмираното” животно донася със себе си и „мостра” от деликатеса и възбужда любопитството и апетита на другите. След запознаване с миризмата те тръгват по следите на своя другар и бързо откриват плячката.
Тергоровата реакция обаче може да служи и за „заблуждение на противника” , т.е да изпълнява функциите на обонятелна мимикрия.
Обонятелната мимикрия се използва и от човека по време на лов. Ловците на слонове например мажат тялото и обувките си със слонски екскременти, а поставящите капани за лисици намазват ръцете и обувките си с урина на лисицата.