Мускуси , любов и демография

През размножителния период секретите на мускусните жлези изпълняват функциите на истински полови феромони. Те не само че привличат индивидите от противоположния пол, но действват силно възбуждащо и ги подтикват към копулацията.
Съществуват многобройни доказателства, че функциите на мускусните жлези са тясно свързани с тези на половите жлези. Първо, тяхната активност има цикличен характер и максимумът и съвпада с размножителния период. През размножителния период те са най– големи и изпълнени с най– много секрет. Тогава животните миришат най– силно. По същото време се увеличават и размерите на половите жлези и половите органи. Второ, кастрацията на животните силно подтиска функциите на мускусните жлези. Кастрираните животни миришат по– слабо и не привличат индивидите от срещуположния пол. При инжектиране на полови хормони обаче функциите на мускусните жлези се възстановяват и те отново стават привлекателни за другия пол.
В ограничен брой случаи е изяснена и химичната природа на половите феромони. Ролята на полов феромон при глигана се изпълнява от един алкохол със стериодна природа. Той се отделя от челюстните му жлези и привлича женската в периода, когато тя е годна за оплождане. Под влияние на този алкохол тя буквално губи подвижност и допуска мъжкия до себе си. Женските полови феромони на маймуните пък представляват смес от оцетна, пропионова, маслена, изомаслена и изовалерианова киселина. 
Отдавна е забелязано, че ако една колония плъхове или мишки се държат в просторно помещение и при изобилие на храна, броят им не нараства неограничено, а се стабилизира на определено ниво, което се поддържа дълго време. Това не е свързано с увеличаване на смъртността. Числеността на популацията се стабилизира, когато броят на животните на кв.м стане малко по– голям, отколкото е в естествени условия. Следователно подтискащ ефект върху размножаването има населеността на групата. Тя действува като стресов фактор, който пречи на нормалния живот на нейните членове.
Какъв е механизмът на обратната връзка(от популацията към индивида), който регулира числеността на животинските съобщества?
Най – подробни изследвания в тази посока са проведени върху мишки. Намерено е, че женската мишка е извънредно чувствителна не само към мъжките полови феромони, но и към феромоните на другите женски мишки. Така например, ако в едно гнездо бъдат поставени две женски мишки(в отсъствие на мъжки), те вазимно влияят върху продължителността на естралния си цикъл. Докато при естествени условия продължителността на цикъла е 4– 5 дни , в отсъствие на мъжки той се удължава до 11– 12 дни. Силната миризма на женските мишки(даже в отсъствие на самите животни) е достатъчно да причини хипертрофия на надбъбречните жлези, което води до интензивна биосинтеза на кортикостероиди и намаляване на способността им за размножаване(ефект на Ропарц). Ако към група женски мишки с подтиснат естрален цикъл се постави мъжка, цикълът се възстановява, като при това циклите на отделните мишки се синхронизират.
При мишките е наблюдаван  и друг ефект, свързан с действието на половите феромони– ефектът на Брюс. Ако при бременна мишка от една група се постави мъжка от друга група, бременността може да се прекрати.
Описаните явления илюстрират огромно екологично значение на половите феромони при бозайниците. Докато при нормални условия те стимулират половата ситуация
(например невъзможност за разширяване на жизненото пространство ) се превръща в сигурен регулатор на гъстотата на популацията.