Мускусни жлези

Kabargi1Всички знаем, че бозайниците миришат и при това специфично. Човекът като микросматик без усилия различава миризмата на коза, крава, прасе, лисица и други. Съществува обратнопропорционална замвисимост между остротата на обонянието (а следователно и размера на тялото) и миризмата на животното. Животните с по – развито обоняние и с по– голям ръст миришат по– слабо. Едни от най– силно миришещите животни са от семейство порови и виверови. Силно миришат и плъховете и мишките.
Специфичната миризма на бозайниците се обуславя от функциите на специални жлези, наречени мускусни. Това са екзокринни жлези (жлези с външна секреция), които по своя произход са видоизменени потни и мастни жлези, специализирани в производството на миришещи вещества – мускуси.
Мускусните жлези могат да бъдат разположени на най – различни места от тялото на животното. При козите и антилопите те се намират на главата, при даманите – на гърба,  при камилите - на шията, при виверовите, гризачите и др – в прианалните области, при лисицата – на опашката, при слона – между ушите и очите, при зайците, котките и др – на лапаите. В редица случаи мускусните жлези нямат непосредствен излаз на повърхността на тялото, а техният секрет се излива в правото или дебелото черво и се смесва с екскрементите. Броят на мускусните жлези също може да бъде различен. У сайгата (копитно от семейство Говеда ) например са намерени 24 различни мускусни жлези. Количеството на техния секрет също варира. При животните, чиито жлези отделят голямо количество секрет, съществува анатомично оформен мехур ( резервоар за мускуса ). Мускусната торбичка на мъжката кабарга, разположен от долната страна на корема нпример събира  до 30 – 40 г мускус.
Мускусните жлези са по – развити и повече на брой у мъжките индивиди, отколкото у женските и поради това те миришат по– силно. Функцията на различните мускусни жлези  обуславя и разликата между миризмата на мъжките и женските животни.
Там, където животните водят групов живот(стада и глутници), активността на мускусните жлези се определя от ранга на животното в йерархията. Най – силно са развити жлезите на животното „ алфа”. С други думи, никой няма право да мирише по – силно от водача.  При заболяване функцията на жлезите отслабва, а с това заболялото животно губи и своя ранг в йерархията. В същност мускусните жлези са огледало на физическото и здравословното състояние на животните. Но това не е странно. Те са част от организма и се намират под контрола на нервната система и жлезите с вътрешна секреция. Всяко нарушение в дейността на тази система е свързано с нарушение и в работата  на мускусните жлези, а това води до изменение на химичния състав на техния секрет. Ето защо миризмата на мускуса е непосредствен индикатор за обмяната на веществата и за вътрешното състояние на организма на животното.
Мъжките имат на корема си мускусна торбичка, в която се събира 30 – 45 г приятно миришещо вещество с маслообразна консистенция, високо ценено в парфюмерията. Главният компонент на кабаргвия  мускус е един макроцикличен кетон, наречен мускон. Заради приятната миризма на техния мускус в миналото кабаргите са били масово избивани, а днес се числят към промишлените животински видове. Изучаването на миризмата на макроцикличните кетони е показало, че приятната мускусна миризма се определя от размера на въглеродния пръстен. Докато пръстените, изградени от 14 – 18 въглеродни атома , имат мускусна миризма, пръстените с 10 – 12 въглеродни атома имат камфорна, а тези с 13 атома – кедрова миризма. Макроцикличните кетони , чийто пръстен е по– голям от 18 въглеродни атома, са без миризма. С приятна мускусна миризма е и един друг макроцикличен кетон – цибетонът , който пък е главният компонент на мускуса на азиатската цивета. Тя е разпространена в Индия, Бирма, Южен Китай, Тайланд и Малайските острови. Циветата ( семейство Виверови ) е с  дължина на тялото до 80 см и тегло 12 кг. Окраската и е сива, изпъстрена с многобройни тъмни ивици и петна. Мускусните и жлези са разположени в областта на половите органи и са извънредно продуктивни. Годишно един индивид отделя до 50 кг мускус(цибетин). Освен цибетон мускусът на циветата съдържа и цибетол, а също и други макроциклични алкохоли и кетони.
От оскъдните литературни данни, известни досега, може да се направи изводът, че мускусните жлези на повечето животни секретират сложна смес от летливи карбонови киселини(с 2 – 6  въглеродни атома) и техни естери с алифатни алкохоли. Допуска се, че качествения състав на секрета(т.е разнообразието от органични вещества в него) е видово специфичен, а количественият(съотношението между отделините компоненти) – индивидуален. Той е генетично определен. И тук както по отношение на структурата на белтъците природата е намерила рационален начин аз изразяване уникалността на идивида. Чрез вариране на концентрацията на компонентите на една смес , съставена от няколко десетки летливи вещества , могат да се получат милиони различни миризми. Те ще бъдат подобни помежду си и и в същото време всяка от тях ще има свои нюанс  и следователно ще бъде различна от останалите. С други думи, генетичната детерминираност на индивидуалната миризма се свежда , първо, до даден качествен състав(видова миризма) и, второ , до строго фиксиран количествен състав на отделнбия мускус. Еднаква е миризмата само на еднояйчните близнаци .
Обонятелният апарат на всяко животно е „настроен’’ на неговата собствена миризма, с която то сравнява всички останали миризми. Индивидуалната  миризма в случая играе ролята на огледало, чрез което животните сравняват своя „обонятелен образ’’  с този на своите себеподобни. Помирисвайки даден предмет, макросматикът определя първо, дали той е ядлив или не и дали миризмата е животинска или не, т.е от многобройните „вълнови’’ обхвати той избира само един. При положение, че миризмата е животинска, тя се нуждае от допълнително проучване. Сравнявайки я със собствената миризма, макросматикът определя дали тя принадлежи на животно от същия вид или не, т.е в рамките на избрания „вълнов обхват ’’ той настройва своя „апарат ’’ на един по – тесен диапазон. Ако се установи, че миризмата принадлежи на негов събрат, тогава предстои още един етап на доуточняване – собствена ли е тя или не. Това пък съответствува на фината настройка на радиоприемника.
Мускусните жлези на новородените животни обикновено са недоразвити. Ароматичната торбичка на малките кабарги е сбръчкана и празна. Тя се напълва с мускус едва към третата година , когато кабаргата достига полова зрелост.  Мускусните жлези на малките кучета , лисичета и гризачи започват да функционират 2 – 3 седмици след раждането. Дотогава те са практически без собствена миризма и носят миризмата на майката. Това помага на кърмещата майка безпогрешно да идентифицира своите малки.
След преодоляването на обонятелната бариера лактиращите животни са склонни да кърмят всекиго. Известни са случаи, когато кобила е кърмила теленце, крава– прасенце,  кучка– прасенце , котка – плъхчета и т.н.