Невидимите послания на бозайниците

kengoЕзикът на миризмите преди всичко език на животните. Докато звуците, зрителните образи и свързаните с тях абстрактни символи са изиграли главна роля за възникване на втората сигнална система (свойствeна само за човека), миризмите имат отношение единствено към първата сигнална система. Поради това те са конкретни и „понятни“ за всички животни. Известният специалист  в областта на обонянието проф. А. Бронщейн пише: „ Докато при вкуса съществува представа за солено , кисело , сладко и горчиво , термини, които означават признаци , своиствени за много вещества, а в областта на цветовете – представа за син, зелен, жълт и други цветове, също характерни за много тела, представите за миризмите са чисто предметни. Ние не можем да охарактеризираме една миризма , без да назовем веществото или предмета, за който тя е характерна.“ Именно поради конкретния характер на информацията , която носят миризмите, животните се доверяват преди всичко на обонянието си. Кучето може да не познае своя стопанин по гласа или по външния му вид и да започне да го лае , но поведението му веднага се променя , когато  го помирише. Индивидуалната миризма е най-сигурната гаранция за самоличността на господаря. Затова нашият израз  „Вярвам само на очите си !“ на езика на кучето ще звучи: „Вярвам само на носа си!“ Оттук и различната „представа“ на човека и кучето за запознанството. „ Да се запознаеш с някого“ за кучето означава да опознаеш миризмата му. Ето защо, когато две кучета се срещат за пръв път , в продължение на минути те активно се душат.
   Известно е, че животни със силно развито обоняние отлично се ориентират в абсолютен мрак, където зрението е безполезно. Очевидно е, че такива животни долавят миризмата на предметите отдалече и се ориентират в обстановката не по-зле от човека, ръководен от зрителните си възприятия. Вероятно за тях предметите имат огромни „обонятелни размери“, които те долавят отлично дори и в условия на лоша видимост. Обонянието е единственото възприятие, чиито функции  не могат да се компенсират чрез повишаване на чувствителността на останалите сетива. То е уникално.

При попадане в силно миришеща среда след известно време силата на мирисното възприятие значително се понижава – настъпва адаптация. Обонянието може да се засили много при хора, които са загубили зрението и слуха си.
Освен като средство за ориентация миризмите служат и като източник за много по-ценна и жизнено важна информация за бозайниците. Оставена от животно , миризмата се превръща в „своеобразно писмо“, от което еднозначно може да се определи неговият автор(хищник, жертва или събрат). Особено богата  на информация е миризмата, принадлежаща на животно от същия вид. Тогава „писмото“ указва пола , възрастта, размера, силата, здравословното състояние, емоционалната нагласа и много други особености на автора.  `Тъй като с времето миризмата отслабва, ароматичният белег съдържа и сведение за момента на неговото оставяне. Значението на обонянието за бозайниците се потвърждава и от факта, че повечето от тях се раждат слепи и с недоразвит слухов апарат, но с напълно развито обоняние. Кенгуруто ражда малките си след 33 – дневна бременност. Малкото всъщност е един недоразвит ембрион с тегло до 1 г, който се прехвърля от утробата в майчината торба, залавя се за едно от четирите сукални зърна и остава около 235 дни там. Пътя си то намира като пълзи, извивайки се като червейче. Тъй като е сляпо и глухо, единствената възможност да се ориентира е обонянието. Това е потвърдено косвено чрез изследване на обонятелния апарат на новородени кенгурута. Оказва се, че той е напълно развит, а обонятелната им луковица обхваща поваче от половината от главния мозък. Не е известно кое точно привлича малкото- дари миризмата на мляко, или майчината слюнка (предполага се , че облизването на торбата отвътре от майката е, за да посочи на малкото пътя към нея).
Чувствителността на обонянието не е еднаква у всички бозайници. В зависимост от неговата острота те се делят на:
- Макросматици  - по-голяма част от бозайниците – хищници , гризачи , копитни и др.
- Микросматици – перконогите и беззъбите китове , маймуните и човека.
- Аносматици – делфините.
Остротата на обоняние у някои макросматици надхвърля нашето въображение. Свръх чувствителния нос на кучето долавя броени молекули маслена киселина в  1 куб.см. Къчео може да открива и дълбоко заровени в земята предмети, които за човека изобщо нямат миризма. Така понякога на кучетата се възлагат важни отговорни задачи- например през  Втората световна война са били използвани за откриване на мини, кучета рудотърсачи , лавинни кучета. Наблюдавани са катерички, които по миризмата откриват борови шишарки, заровени на 1 - 2 метра в снега. Това съвсем не са животните с най-чуватвително обоняние.
Кучето, вълкът, лисицата, бобърът и семейство енотови (малки мечки) откриват по миризмата миришещи предмети от разстояние 100 м.
Мечката , глиганът , сърната , еленът – лопатар – от 500 м.
Северният елен , благородният елен и лосът – от 1000 м.
Слонът – над 1000 м., до 5 км.
Според някои ловци на слонове в тихо време е невазможно човек да доближи до стадото – това е възможно само откъм подветрената страна.
При сравняване остротата на обонянието при макросматиците се оказва, че съществува корелация между размера на животното и чувствителността на неговото обоняние. Това се обяснява , първо, с по – голямата площ  на обонятелния епител, и, второ , с по – голямото количество вдишан въздух , който внася и по – голямо количество миришешто вещество.  По – едрите животни имат и друго предимство – те са по – високи и това им дава възможност да „изследват“ и по – горните слоеве от приземния въздух. Слонът души като движи хобота си от земята до 3 - 4 метра височина. Стадо слонове , разтревожено от приближаващи се хора – всички са обърнати в една посока с насочени напред уши и вдигнати като перископи хоботи – „изследването“ на въздуха от по – високите слоеве е важно за възприемане на далечните миризм , в приземния слой те не се чувстват.
Освен по – висок ръст животните с развито обоняние имат и по – влажен нос. Например носът на котката е по – сух от този  на кучето, а той – по – сух от този на бика , лоса и т.н. Смята се , че влажният нос е необходим за определяне посоката на вятъра , а значи и посоката , от която идва миризмата. Ловците знаят, че за да определят от къде духа вятърът , трява да намокеят пръста си и да го вдигнат вертикално. Във влажно време веществата като правило миришат по – силно.