С развитието на химията, биохимията и физиологията и усъвършенстване на микроаналитичните методи и високочувствителните апарати изучаването на структурата и механизмите на действие на тези вещества става все по- активно.
При класификацията на веществата, отделяни от организмите във външната среда, се вземат пред вид тяхното предназначение, начинът на действие, значението им за организма - продуцент и организма - реципиент. Според предложената от Р. Уитейкър и П.Фини класификация веществата с междувидово действие могат да се разделят на две големи групи:
- аломони – носят полза за организма- продуцент - тук спадат различни репеленти, антибиотици, отрови, противоотрови, примамки и др.
- кайромони - носят полза за организма - реципиент - вещества, привличащи организмите към хранителните източници, сигналите за опасност, различните стимулатори(фактори на растежа) и др.
Към вътрешновидовите вещества се отнасят:
- автотоксини
- автоинхибитори на адаптацията(регулиращи плътността на популацията)
- феромони
Последните в зависимост от тяхното предназначение могат да бъдат:
- полови феромони
- обществени феромони
- феромони за маркиране на територията, жилището, пътя, членовете на групата
- феромони за тревога
М. Флоркин предложи всички вещества, за които е присъщо някое от изброените по-горе действия, да се наричат ко-актони, а Дж. Лоу и Ф. Рение наричат въздействието на веществата, отделяни за обмяна на информация, независимо от това, дали тяхното действие е вътревидово или междувидово, семиохимично. Проф. Я. Киршенблат предлага биологичноактивните вещества, отделяни от живите организми във външната среда, да се наричат телергони, като тези с вътревидово действие- да се наричат хомотелергони, а с междувидово- хетеротелергони.
В таблицата са представени наименованията на химичните вещества, отделяни от организмите в тяхната жизнена среда, както и кратка характеристика на биологичното им действие- илюстрация на всеобщия характер на химичните взаимодействия в природата
Биологичноактивни вещества, отделяни от
различните организми във външната среда
НАИМЕНОВАНИЕ |
ОТ КОГО СЕ ОБРАЗУВАТ |
НА КОГО ДЕЙСТВАТ |
РЕЗУЛТАТ ОТ ДЕЙСТВИЕТО |
Алексини |
Цветни растения |
Насекоми-опрашители |
Привличане |
Алелопатици |
Висши растения |
Други висши растения |
Стимулиране или подтискане на различни процеси |
Алелохимикали |
Всякакви организми |
Други организми |
Специфични реакции |
Аломони |
Всякакви организми |
Други организми |
Специфични реакции |
Антибиотици |
Микроорганизми |
Други микроорганизми |
Подтискане на жизнената дейност или гибел |
Биолини |
Растения |
Други растения |
Стимулиране или подтискане на различни процеси |
Гиберелини |
Нисши гъби |
Висши растения |
Стимулиране на растежа и цъфтежа |
Депресанти |
Всякакви организми |
Други организми |
Подтискане на жизнената дейност или гибел |
Екзокоактони |
Всякакви организми |
Всякакви организми |
Специфични изменения |
Екзохормони |
Животни |
Животни |
Специфични изменения |
Ектохормони |
Животни и растения |
Животни и растения |
Специфични реакции |
Кайромони |
Всякакви организми |
Други организми |
Адаптивни реакции |
Коактони |
Всякакви организми |
Други организми |
Специфични изменения |
Колини |
Висши растения |
Други висши растения |
Подтискане на различни процеси |
Маразмини |
Микроорганизми |
Висши растения |
Некроза и увяхване |
Семиохимикали |
Животни |
Животни |
Химично предаване на информация |
Социохормони |
Термити, мравки, пчели |
Организми от същия вид |
Определят устройството на тялото и поведението |
Телемедиатори |
Морски организми |
Други организми |
Изменение на обмяната на веществата |
Телергони |
Всякакви организми |
Всякакви организми |
Специфични реакции |
Феромони |
Всякакви организми |
Други организми от същия вид |
Специфични реакции |
Фитолини |
Растения |
Други растения |
Изменение на различни процеси |
Фитонциди |
Растения |
Бактерии, гъби, протисти |
Подтискане на жизнената дейност или гибел |
Хетеротелергони |
Всякакви организми |
Други организми |
Специфични реакции |
Хомотелергони |
Всякакви организми |
Организми от същия вид |
Специфични реакции |
Изучаването на химичните взаимоотношения в живата природа е предмет на химията на природните вещества(биохимия), но е необходима помощта на биофизици, физиолози, етолози, а също и еколози. Необходимо е комплексно изучаване на произвежданите от живите организми и отделяни във външната среда вещества- така възниква науката химична екология. Френският биоорганик Мишел Барбие предлага терминът „биоценотична екология“, тъй като отразява факта, че новата наука изучава както вътревидовите, така и междувидовите взаимоотношения между организмите