Грешка
  • Шаблонът за този изглед не е на разположение. Моля свържете се с администратора на сайта.

Антропогенеза

10jk

Проблемът за антропогенезата не е нов. От възникването му в древността до днес той е обект на философски и частнонаучни дискусии, на сблъсъци, на възгледи и убеждения. В резултат на задълбочени проучвания се изменят непрекъснато данните за мястото, за времето на възникването на човека, за непосредствените му предшественици и др. и заедно с това се обогатяват и задълбочават знанията за произхода и еволюцията на човека.

 

Днес проблемът за антропогенезата излиза от сферата на частнофилогенетичния въпрос за възникването на човека като биологичен вид и навлиза дълбоко в сферата на социалните проблеми.

От древността религиозните институции са внушавали схващанията за сътворението на човека от свръхестествена сила – бог.

 

Според възгледите на някои древногръцки философи, човекът е произлязъл от неживата материя без намесата на свръх естествени сили. Карл Линей поставя човека и маймуните в един разред- Примати.

Жан-Батист Ламарк в теоретичен план свързва произхода на човека с човекоподобните маймуни.

Какви научни аргументи за естествения произход на човека може да се приведат? ‘

Сравнителноанатомичните изследвания на човека и на гръбначните животни доказват единния общ план в устройството им. Хомологни органи са костите в скелета, мускулите, кръвоносните съдове мозъка и други вътрешни органи на човека, на маймуните, на прилепите , на тюлена и други гръбначни животни.

У човека има много рудиментни органи. Те са проявя на морфологично-физиологичен регрес без приспособително значение. Рудименти са мускулите, които придръпват кожата, окосмяването, опашните кост, мъдреците, апендиксът и др.

Какво доказват рудиментните органи у човека?

Атавизмите са белези, характерни за далечни прадеди, които нормално не се срещат у съвременния човек, но по изключение се появяват в отделни индивиди. Атавизми са шийните фистули, отворът между камерите на сърцето, външната опашка, гъстата космена покривка по цялото тяло, наличието на повече от две млечни жлези и др. Тези белези се появяват по време на зародишното развитие и нормално закърняват. Съществуването на атавизми у възрастни индивиди доказва родството и филогенетичните връзки между човека и неговите далечни животински предшественици.

Сравнителноембриологичните изследвания върху зародишното развитие на човека доказват валидността на биогенетичния закон на Хекел

Какво гласи този закон? Зародишът преминава от едноклетъчен стадий – зигота в многоклетъчен –бластула, гаструла, в който се диференцират от едни и същи зародишни листове у човека и при другите гръбначни животни всички органи и системи.

В различни етапи от развитието на човешкия зародиш се наблюдават прилики с рибите - тялото завършва с опашна част, сърцето е изградено от предсърдие и камера; със земноводните - плавателна ципа между пръстите; с влечугите - непълна преграда между камерите на сърцето, и др. Особено е голяма приликата между зародишите на човека и на човекоподобните маймуни. Новороденото шимпанзе прилича твърде много на новородено дете - има гъста космена покривка само върху главата. Данните от сравнителната анатомия, от ембриологията, от физиологията и от др. биологични науки доказват неоспоримо филогенетичните връзки на човека с гръбначните животни и неговото място в групата на приматите, семейството Хоминиде.

Антропогенна тория на Дарвин. Върху основата на богат фактически материал от различни области на биологичното знание през XlX век Дарвин прави първия сериозен опит за научно решаване на проблема за антропогенезата. В своя труд „Произход на човека и половият отбор” - 1871 той доказва естествения произход на човека като биологичен вид. Дарвин поставя акцент главно върху действието на биологичните, за да докаже, че човекът е възникнал от животински предшественици от групата на древни маймуни без намесата на свръх естествени сили. Това доказват и палеонтологичните данни за еволюцията на приматите и на човека.

Филогенеза на човека

Много звена във филогенезата на човека са неизвестни, но има и такива, които са доказани достоверно от палеоантропологията и от др. науки. Те дават данни, върху основата на които е изградена стадийната теория за антропогенезата.

Кой са основните пложения в тази теория?

Според стадийната теория за антропогенезата, историческото развитие на човека протекло в няколко последователни стадия:

1. Древни предшественици на човека - прачовеци.

2. Зора на човека – Homo Habilis

3. Най- древен човек - архантроп

4. Древен човек - палеоантроп

5. Съвременен човек - неоантроп.

Древни предшественици на човека

Австралопитеките имали изправено положение на тялото и се придвижвали на два крака.Живеели в първобитни стада в открити полупостинни области на Африка.Използвали природни оръдия на труда- камъни,кости, тояги и др., за заштита при нападение, за осигуряване на храна и др. Във връзка с това някои антрополози включват австралопитеките в семейството на хоминидите.

В хода на еволюцията у австралопитеките се усъвършенствали изправеното ходене, двигателната координация на придните крайници, главният мозък и др. Развивал се стадният начин на живот, който в хода на еволюцията изиграл ролята на преход.

Към обществения начин на живот при човека.

Следващият стадий, известен катo „ Зора на човечеството”, е представен от Homo habilis. По външни белези, по устройство на скелета и др. той   стои по-близо до човека, отколкото до австралопитеките. Използвал режещи и сечащи оръдия на труда, изработени от кварцит и от други материали. Някои антрополози ги отнасят към архантропите.

Архантропът е представен от питекантроп, синантроп, хайделбергски човек и други.

По морфологични белези те имат голямо сходство с човекоподобните маймуни - ниско, полегнало назад чело, издадени надочни дъги, плосък нос, липса на издатина под брадичката. Усъвършенствали се способностите им за производство на каменни и други оръдия на труда и общественият начин на живот. Използвали нечленоразделна реч.

Палеоантропът е известен още като неандерталски човек. По външен вид неандерталщите били по-близки до съвреминния човек, но имали и белези, характерни за човекоподобните маймуни. У тях липсвала S-овидната извивка на гръбначния стълб, поради което тялото боло леко приведено. Имали издадени напред челюсти и малка издатина под брадичката. Живеели главно в пещери. Изработвали каменни оръдия на труда. Фосилните останки съществуването на две групи неандерталци. Едната група се отличавала с голяма физическа сила. Колективно ходели на лов, приготвяли храната и използвали огъня. Стадно-групова организация, характерна за най-древния човек, се превръща в първобитно човешко общуване при неандерталците.

Homo sapiens има S-овидна извивка на гръбначния стълб и морфологични и други белези, характерни за съвременния човек.

Според стадийната теория човекът е възникнал от древна група човекоподобни маймуни под въздействието на биологични фактори. В своята филогенеза той преминал през няколко стадия, развили се последователно във времето до появата на Homo sapiens.

Според едни схващания този вид е завършил биологичната си еволюция, но и в бъдеще ще продължава социалната му еволюция. Според други схващания може да се очаква по-нататъшната биологична еволюция на Homo sapiens.

Ролята на биологичните и на социалните фактори в еволюцията на човека

Проблемите за биологичното и социалното у човека и тяхната роля при формирането на личността имат основно значение в науката за човека и обществото

Какъв е човекът по природа и каква е неговата същност?

Еволюцията на човека се осъществявала под действието на биологичните и на социалните фактори.

Кои са социалните фактори?

Ролята на труда е решаващ фактор за отделянето на човека от животните.

С развитието на целенасочената трудова дейност, изразена в производството и в използването на оръдията на труда, възникнали общественият начин на живот и членоразделната реч. Движещите сили на еволюцията на човека, са трудовата дейност, общественият начин на живот и членоразделната реч. Вoдещо място има трудовата дейност, която изменя начина на адаптация.

В резултат от действието на биологичните и на социалните фактори човекът се формирал като същество с биосоциална природа.

Връзката между биологичното и социалното у човека. Човекът като биологичен вид е подчинен на общобиологични закони, формирал се е под действието на генетичната програма, заложена в молекулата на ДНК.

Генетичната програма на човека формира биологичните ме особености. Те са необходима предпоставка за формирането му като социално същество.

За разлика от животните при човека се предава не само биологичната, но и социалната програма. Тя е заложена в езика - речта, в нравите,в законите и в други социални прояви и се предава чрез обучението и възпитанието. Предаването на социалния опит от поколение на поколение   се нарича социално наследяване.

За социалната еволюция на човека много важна роля изиграло съзнанието.

Съзнанието е присъщо само на човека.

Съзнанието е над биологично явление, което се определя от социалните фактори и е резултат на социалната еволюция.

Чрез съзнанието, чрез способността да създава и да използва оръдия на труда, чрез постиженията на материалната и на духовната култура се проявява социалната същност на човека.

В онтогенезата на всеки човек, във всяко поколение при усвояването на социалната програма се формира човешката личност.

В продължение на около 40 000 години човекът не е изменил съществено своята биологична програма. За същия период обаче благодарение на съществени изменения в социалната програма човекът е достигнал до съвременния научно - технически прогрес.

Особености и перспективи в еволюцията на съвременния човек. В хода на еволюцията съотношението между биологичното и социалното у човека се изменяло. В първите стадии - до Homo habilis, се осъществявала биологична еволюция, а в по-късните стадии в различно съотношение се проявява социално - биологичната еволюция. При Homo sapiens действието на социалните фактори има водеща роля. Това не означава, че биологичните фактори са загубили значението си, но те са повлияни съществено от действието на социалните фактори.

В бъдещото развитие на човека решаваща роля за усъвършенстването му , за по-нататъшното му творческо, духовно и материално обогатяване ще има социалното наследяване.